^{„Св. Максим  Изповедник се числи  към най-могъщите авторитети  на християнството. Макар съчиненията му да нямата систематичен  характер, неговото мисловно дело е така обхванато и системно, че дава основание за твърдението, според  което цялата византийска традиция  би могла да бъде усвоена в най-съществените си измерения чрез едно задълбочено изучаване на трудовете му.}

^{Не е просто централна тема на неговото творчество, а проблемът, на който той посвещава целия си живот,  е учението за двете воли и двете енергии (действия) в Христа.Тук съвсем не става дума за някакъв отвлечен богословски въпрос, а за действителността  на спасителното дело на Иисус. Чрез него се поставя  радикалният въпрос за смисъла и съдържанието на спасителната драма. Ако Христос не е надвил злото и с човешка воля, тогава човеците не са истинно причастни към тази победа. С решението на този проблем Максим обвързва цялото учение за живота.” (Георги Каприев, Протоколираният ход на мисълта.  Диспут с Пир, св. Максим Изповедник)}